Обичай...
Върви си ти безбожно заслепена.
Не се нуждая от празната любов.
Върви ти по пътя мрачен,
не се обръщай веч за спомен.
Върви си, но не ме забравяй,
помни изминалите дни.
Стой си там сама във ъгъла,
не ме търси от мъка, самота.
Не тупти във теб сърце ранимо.
Душата храм, но е празна.
Обичай ме какъвто съм,
или си върви по пътя.
Запази за себе си усмивките,
дано те топлят в нощите студени.
Запази и полъха на любовта,
вятър не ще духне, че пак да я усетя.
Свий в юмруче, запази спомена
на първата целувка.
Не мечтай като мен да върнеш времето,
не ще спреш ритъма на сърцето ми.
Спомен смътен само ще оставиш,
скрит в разбитото сърце.
Жажда за нежност ненапита,
желание за плът и грехота.
Върви, играй със чуждата душа.
В ръцете твои сърцето да тупти,
на загубилия разум по твоите черти.
Зарови дълбоко ритъма на своето сърце.
Живей без страст и без причина,
търси и ще намериш.
Обичай ме такъв, какъвто съм,
или си върви по пътя...
© Христо Петров All rights reserved.
Браво! Не спирай да пишеш,имаш талант.
