Обичай ме
Не ме оставяй необичана
аз да заспивам,
в съня си как ще те прегръщам?
Аз искам след нощта
при тебе пак щастлива да се връщам.
Не ме оставяй необичана
да се събуждам,
защото всяка сутрин, всяка сутрин
само тебе виждам
и ти отново и отново си ми нужен.
Не ме оставяй необичана
да пиша свойте песни -
за теб са всички те и със любов
и от любов се пишат лесно.
Не ме оставяй необичана
сама в живота,
защото любовта за мен е всичко.
И искам, искам докогато дишам
със теб да бъда и да те обичам.
Не ме оставяй необичана -
в очите си, в душата си, в сърцето си
ме скътай
и там завинаги ме приютявай
и ме обичай истински. И ме обичай!
Обичай ме! Обичай ме
и ми го казвай,
защото времето не стига.
Обичай ме! Не позволявай,
не позволявай никога от теб да си отида!
© Роза Василева All rights reserved.
