Недей, не спирай! Нищо, че е рано,
обичай ме, дори и да съмнало.
Дори, когато свит от стари рани,
прегръщаш нови, ако се е стъмнило!
Не си припомняй, миналото свърши,
ела и прегърни ме, дай си време!
Тя, любовта не е прекършена
и чака своето от теб да вземе!
Не се отказвай, винаги ме искай
и може някой ден съвсем да не усетиш,
как станала съм част от теб наистина
и как без мене не понасяш снеговете!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
