Обичай ме(н) и мен -
оазиса
пустинен,
наситен като
залеза
светлинен
от песъчинки
уморени.
Зарей се диво в мен.
Аз - вятърът
съм
опесъчен,
неистово
разгонен
от миражи
истински,
пленен,
бездомен
и погълни и мен
от мен
пустинника
ви(т)ражен,
мен
- пътника
от мен -
вечерник
и зорник,
и миг
звезден.
Обичай ме(н) и мен!
© Ангел All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
