Присъстваш неизменно в моя ден,
с тревогите и болките ти дишам...
От близостта ти светло вдъхновен,
най-нежния си стих за тебе пиша...
Но тръгнеш ли си някога, тъга
със пипалата си ще ме удуши...
Обичай ме, обичай ме сега,
сърцето ми за теб как бие, слушай!...
Ще ме обгърне после самота...
Животът ще загуби цвят и смисъл...
Ще носят само болка любовта
и думите, които съм ти писал!...
© Роберт All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
