О,как убийствено обичам,

Как слепотата е залегнала в

умът ми, засенчен от сърцето!

Като присъда на съдбата

аз приех да те обичам и не съжалявам,

защото мечтата ми, превърна се в реалност!

Мигът на първата ни среща

дали е в тебе още жив?

Дали си спомняш каква

аз бях преди?

От скрито чувство се превърна в

живо,истинско усещане за радост!

Сълзи са се стичали не веднъж

И за какво? Сълзите пълни с обич,

болка,но не бяха никога напразни.

Не съжалявам за пролетите сълзи,

защото научиха ме как да те обичам!

Спомняй си винаги игрите на нашата

любов! Шегите нейни и всичко,

което накара ни да преживеем!

И като приказака от неизвестен автор,

магията в нея се разбуди...

И защо в тази приказка от този автор,

нашата раздяла край да няма?