Jan 24, 2010, 2:44 PM

Обичам...

929 0 2

Беззвучна маточна тръба, хрющял и плюнка,

          и вода,

урина, чай, а любовта

         се гърчи и увива.

 

 Безброй преплетени стебла, последен дъх.

Кръвта шурти като река в живота -

         бой за слива.

 

Пробой в надбъбречна жлеза, каква подута епифиза,

а черен дроб на създърма.

        Обичам мозъчната криза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Владов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...