Обичам да ме обичаш,
всеотдайно съкрушен!
С поглед нежен да ме следваш,
поглъщайки неволно копнеж!
Обичам да те разпадам,
и отново да те събера!
В отвъдното да ме заричаш,
твоя да съм с безкрайността!
Обичам да ме изтръгваш
от самата мен!
В принадлежност твоя,
да те обсебвам демонично!
© Misteria Vechna All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
