Обичам да ме обичаш,
всеотдайно съкрушен!
С поглед нежен да ме следваш,
поглъщайки неволно копнеж!
Обичам да те разпадам,
и отново да те събера!
В отвъдното да ме заричаш,
твоя да съм с безкрайността!
Обичам да ме изтръгваш
от самата мен!
В принадлежност твоя,
да те обсебвам демонично!
© Misteria Vechna All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
