Обичам да мразя любовта.

О банална,изтъркана и тревиална.

Ти безбройно много пъти си опята.

От певци световни и от хорица народни,

и от драскачи,писатели и разказвачи.

Омръзнало ми е на глас да те изричат.

Че щом ги чуя имам тактика една.

На всички влюбени в очите им  изричам истина една.

-Да обичам и силно мразя любовта.

И щом  някой влюбен с мен реши да спори.

Да ме убеждава,че няма как да я обичаш щом я мразиш.

Аз поглеждам го горкия-влюбен.И с жал в гласа си.....тихичко в ушето му прошепвам:

-Щом си влюбен ,значи вече си загубен.

Неразбиращ с поглед замечтан.

Поредния Роме бе попаднал в любовния капан.

И пеперуди имаше в стомаха.

И замаяна му бе главата.

И макар  уцелен от стрела -той си беше влюбен и размахваше крила.

И в този миг изчезна  всяка грижи и тревога.

Окрилен  и любовно омагьосан.

 С глупав поглед-светеше в мрака и подсвиркваш си той мелодия позната.

Оглупял,но влюбен и усмихнат до уши.

От любовна трепет-газеше  в калта-мислейки,че стъпва по облачен мъгла. 

Щастлив глупак е нашия Роме.Бе намерил своята Жулиета.

И тъй минаваха си дните,а калта стигаше му до ушите-но той смяташе,че може да лети -зареден от любовните мечти.

А тази неговата Жулиета се оказа лоша и проклета.

И черни станаха му дните.И пеперудите в стомаха взеха та умряха.

Усети ,че потънал е в калта.Нямаше я вече и магията на  любовна.

Живота му се размириса от тази мръсна кал.

И поболя се нашия Ромео.Стана мрачен и бързо се пропи.

С поглед празен и с кал до шия.

Пожела да сложи край на тази проклетия.

Научи се  горчилката любовна да преглъща.Времето лекува.Сега разбра-как се мрази любовта.