Обичам те
Хей… Обичам те.
Знам, че досега ме беше страх.
Но сега го казвам…
Знам. Късно е.
Нощта вече облизва небето, като малко
дете сладолед.
Казвам го, защото е истина.
Знам. Далече си.
Крачките ти са бързи, а стъпките изчезват тъй
бързо като лед в горещ ден.
Обичам те.
Знам. Не си сам.
Тя те прегръща с ръце, меки като
японска коприна.
Сърцето ми те иска.
Да… знам. Сили не ти останаха.
Толкова усилия вложи в “нас” като малко дете да
построи пясъчен замък.
Не се познавам без теб.
Знам. Не си нещастен.
Огледалото ме гледа и крещи с думи на
език, който не познавам.
Отиде си, нали…
Знам. Влак за назад няма.
Релсите ги няма – откраднати от черни ръце в
синята нощ.
…
Хей… Обичам те!
© Цвети Димчева All rights reserved.
