Обичам те...
Отпивах те… на бавни глътки –
като младо, непокорно вино.
Докосвах те със устни –
със аромата на кафе, и …
Рисувах те със пръсти после -
много бавно, дано не ме усетиш…
Прозира в тебе всяка капчица живот.
Усещах те – със своето сърце -
успявах да се слея с тебе в мрака,
потъвах във очите ти, дълбоко -
оставяйки върху ти слънчева следа,
и… пясъчно тиктакане.
Огреяна от твоята загадъчна усмивка,
докосвайки се нежно до всяка…
брънчица любов.
Докосвах те.
Ти бе опънатата струна на цигулка,
която свиреше сама – акорд подир акорд -
Минорни…
Поглъщах те.
На… мънички парченца шоколад -
така изпълвах всеки миг на сладострастие…
Желая ли те?!
Може би, но… ме е страх.
Защото ръцете ти докосваха ме,
галейки.
Треперех.
Не от студ.
Умирах, и се раждах в тебе –
всеки път, когато чувах
в пространството нашепващ глас…
22.11. 2007
© Нели All rights reserved.
Ама такава съм си аз, непослушна
