Обичам те, мое лудо момиче,
сътворено не за светската скука.
Рушиш канони, правила
и не съдбата те повежда за ръка,
а ти дълбаеш си чертата,
която искаш да те води.
Натам към блянове, илюзии, забрава,
към унеса на опиати,
към бъдеще, което знаеш само ти
и няма дати.
Обичам те, мое лудо момиче,
с любов се налудувай,
а после, щом боли,
на мойто рамо поплачи,
не се срамувай.
© Иван Иванов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
