Обичам те, мое лудо момиче,
сътворено не за светската скука.
Рушиш канони, правила
и не съдбата те повежда за ръка,
а ти дълбаеш си чертата,
която искаш да те води.
Натам към блянове, илюзии, забрава,
към унеса на опиати,
към бъдеще, което знаеш само ти
и няма дати.
Обичам те, мое лудо момиче,
с любов се налудувай,
а после, щом боли,
на мойто рамо поплачи,
не се срамувай.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados