Обичам те
Обичам те... Какво ли още мога
да кажа аз след този зов най-сладък?
Чрез любовта сме само равни с Бога
и тя е вяра в ад и в безпорядък.
Обичам те... Дарява без остатък
сърцето ми, доброто в теб познало.
Животът е разцъфващ, не е кратък –
отдаденост, когато е изцяло.
Обичам те... Лицето засияло
с усмивка и със феин взор е сила.
Очите две – вселенно огледало –
изпълват с красота и нежност мила.
Обичам те... Това е всичко, знай!
Начало чудно на един безкрай.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
