Обичам те, защото в мен те има.
Тропическа и просто антизима
в един студен и чужд, тъй видим свят,
без който винаги се чувствам по-богат.
Ти винаги си най-необходима -
условието да съм тук и да ме има.
Избягвам да те гледам аз анфас.
Така не гледа никой в таен час.
След толкова изминали години,
за мен си извор чист - небесносиня.
Навярно точно като вечността,
недостижима само за смъртта.
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
