Понякога ми натежава искрено
от блудните ми мисли, преселени при теб.
И стомахът ми се свива от това горчиво искане,
от полюляването невротично назад-напред.
Боже, казвам си: "Може би съм луда!",
че това непоносимо липсване ме кара да крещя,
че те чакам чак до пристрастяване.
Така ли днес пристига любовта?
О, по дяволите тези мои мисли!
Какво като съм пристрастена към твоите ръце?!
Признавам си - обожавам те и те искам!
Светът ми няма да е същият без теб!