Как, ако те нямах теб, мой живот,
щях да се радвам, да плача?!
Как, ако нямах мечти и любов,
бодра до теб, щях да крача?!
Всеки ден утрото носи ми дар
в твоите очи да се вглеждам.
Всяка нощ пия вълшебен нектар
и твоите длани целувам.
Даже в съня си простенвам:
- Чакай, живот, да те стигна!
И от съня сили набирам,
толкова, колкото искам.
Ти затова ме обичаш, нали!
По вените мои танцуваш.
Палиш звездите във моите очи...
и като мен се вълнуваш.
Който за миг те е губил, той знае,
твойта цена е, да искаш и вярваш!
(На сестра ми, която днес ще си вземе резултатите от изледванията си, да ù дам от моята вяра и сила!)
© Евгения Тодорова All rights reserved.
... дано всичко е наред!
Хубав стих!