Обичам те, Мария, липсваш ми сега
От небето паднала звезда
Бяла искрена душа
Идваш, носиш любовта
Чаках теб през вечността
Ангел мъничък небесен
Майски дъжд след дълга есен
Теб зоват сега моите уста
Ехо в здрача слънчев лъч през вечерта
Моля се на бог сега
Адът в рай да се превърне
Радостта ми да се върне
Искам да извикам аз със сила
Ясно, страстно много те обичам, мила
Любовта изгаря ми душата
Истеричен стон раздира тишината
Плача свит във ъгъла самотен
Силует безплътен, демоничен спомен
Вятър брули моите сълзи
Аз проклинам свойте дни
Шепна тихо със треперещ глас
Моля те, не тръгвай
Искам утре пак да съм до тебе аз
Слънцето над нас да грее
Ехо от вълшебен глас да се засмее
Галено да ми нашепва в мрак
Ангелски очи да взирам пак.© Борис All rights reserved.
Поздрав! Много хубаво стихотворение! 
