Jun 22, 2008, 11:55 AM

Обичам те... но твърде късно го осъзнах

  Poetry » Love
1.1K 0 1
 

Обичам те, но твърде късно го осъзнах!
Грабех щасливи мигове,
спомнях си за отминалото време.
Сега искам да те върна, но не мога.
Ти си тръгна по моя вина,
защото аз го исках,
а бях сляпа, не виждах
колко много те обичам.
Гледам, а виждам само черно,
защото не си до мен.
Не осъзнавах какво значиш за мен,
сега не мога да съм с теб,
страхуваш се, че ще те нараня отново...
Виждах сълзите ти в очите,
но не спрях, бавно, малко по малко да режа,
сякаш със нож твоето сърце!
Виждах любовта,
която се бе насъбрала в две капчици сълзи...
но не спрях!
Ти обърна гръб и пое своя път...
не мога да те върна и да кажа отново "Обичам те".
Страхувам се да не те нараня отново,
страхувам се кажа "Прости",
защото ще усетя хладния ти поглед!!
Обичам те, но твърде късно го разбрах...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...