ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
May 6, 2008, 1:22 PM

Обичам те, Слънце 

  Poetry » Love
1026 0 8

или
Една вечер в театъра

На М.

Седя в мрака смутен
и искам само да пиша.
Странно – тя се смее до мен,
а аз още мога да дишам.

Зная кой и какво съм
и затова не мога да се реша
три думи на нея да кажа:
„Обичам те, Слънце...”
През годините дали е разбрала.
Дано. Но може би аз греша...
В мрака засвири саксофон,
дочух, че говореха хора.
После – и звуци на орган,
но откъде – аз не разбрах,
защото до мене звучаха
камбанките на нейния смях.

Седя в мрака смутен
и искам само да пиша.
Странно – тя е до мен,
а аз още мога да дишам.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??