Обичам те, Слънце
или
Една вечер в театъра
На М.
Седя в мрака смутен
и искам само да пиша.
Странно – тя се смее до мен,
а аз още мога да дишам.
Зная кой и какво съм
и затова не мога да се реша
три думи на нея да кажа:
„Обичам те, Слънце...”
През годините дали е разбрала.
Дано. Но може би аз греша...
В мрака засвири саксофон,
дочух, че говореха хора.
После – и звуци на орган,
но откъде – аз не разбрах,
защото до мене звучаха
камбанките на нейния смях.
Седя в мрака смутен
и искам само да пиша.
Странно – тя е до мен,
а аз още мога да дишам.
© Вили Тодоров All rights reserved.
