ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
6.05.2008 г., 13:22 ч.

Обичам те, Слънце 

  Поезия » Любовна
1023 0 8

или
Една вечер в театъра

На М.

Седя в мрака смутен
и искам само да пиша.
Странно – тя се смее до мен,
а аз още мога да дишам.

Зная кой и какво съм
и затова не мога да се реша
три думи на нея да кажа:
„Обичам те, Слънце...”
През годините дали е разбрала.
Дано. Но може би аз греша...
В мрака засвири саксофон,
дочух, че говореха хора.
После – и звуци на орган,
но откъде – аз не разбрах,
защото до мене звучаха
камбанките на нейния смях.

Седя в мрака смутен
и искам само да пиша.
Странно – тя е до мен,
а аз още мога да дишам.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??