Обичам те в неделя,
а Господ пие узо.
От теб не се отделям
като акне от буза.
Но щом пране простираш,
съм в дълг да не изплаша
гърдите ти немирни,
излезнали на паша.
Обичам те – по устни,
с възторга на съседа:
как щипка, щом изпуснеш,
той ахва и те гледа.
Обичам те, понеже
аз друго не работя:
тъй косъм сив разнежва
във глезена ти коте.
Каквото ни разделя
е с памет разтеглива.
Обичам те в неделя,
а Господ – да почива!
© Ивайло Терзийски All rights reserved.