Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра,
че пътуват с криле взаимни,
носени от стъпките на вятъра,
отнел им самотата на пустинята.
Те имат само една обич,
която едновременно споделят:
от любов към себеподобния,
търсят тихо всекидневие.
Но щом в себе си ги открием,
ще понесем тяхната взаимност.
Светкавици и гръм ги бие...
Но май ги възвисява с близост.
© Стойчо Станев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
