May 26, 2015, 9:56 PM

Обичаме се

  Poetry
640 0 3

Трептящи дихания.

Изпарения  самота.

Туптящи сърца и 

докосващи се ръце - две по две.

Устни парещи - горещи следи,

очи  люти от сълзи набрани.

Забрани потъпкани -

отново аз и ти.

Съдба - котва спусната,

на дъното сме, свободни.

Щастливо плуваме, като

рибки във водоема на любовта.

Не ни пука от никой -

напук на всички обичаме се сега.

Тичаме на воля - в пазвата на

змията  увиваме злобата на света

и с цветя кичим младостта.

Никой не устоява на сладостта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • „Никой не устоява на сладостта!!!” така е Васи Много ми хареса твоя стих!
  • Радвам се на твоето щастие, Васе.Така дълбоко ме докосна и зарази с оптимистичното си настроение, което е сътворило това чудесно стихо!
    Бъдете щастливи и Бог да ви благослови!Щастлива вечер!
  • "Щастливо плуваме, като рибки във водоема на любовта..."

    Тази мисъл ми хареса, но да не забравяме, че във водоемите рибките са изложени на сериозната опасност да бъдат хванати! Поздрав, Василке!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...