Обичане
Обичане до мозъка на костите
със всяко вдишване, издишване в гръдта,
със погледа от взиране безбрежен,
със силата на влюбена жена,
със чуруликане на славея по клоните,
трели от нежност, леещ във леса,
със щурчовата песен по здрачаване
цигулката разплакал от тъга,
с мълчанието на сюита риби
в летеж под морската вода,
със слънцето очите ослепили
по пладне в жега и в нега,
със болката със нищо несравнима,
със ласката на вятърна мечта,
със приливите, отливите в океана,
със полета на птици в синева.
Така обичам те, че дъх не ми достига
да слея думите във думичка една.
Обичам те е дума и не ми стига
със нея любовта си да сравня.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
