"Обичаш ли ме?"
„Обичаш ли ме ?" - питаше ти,
а аз отвръщах: - "Стига, спри!"
Как така до днес не се измори
и чакаш отговор за думите три?
Обичах те, винаги ще те обичам,
но знай, не както го поиска ти.
Затова, не искам да ме питаш
не мога, стига, моля те замълчи ...
* * * *
„Обичаш ли ме?" - те питах аз
а ти: - „Да, стига пита все това!"
Очаквах да го изречеш на глас
усмихнат, на сърцето чул зова.
Да можеше, един единствен миг,
ролите в живота да са разменени,
да се изтръгват от сърцата с вик,
да се изричат чувства споделени.
* * * *
„Обичаш ли ме?" ... - питаше я той.
„Обичаш ли ме?"... - питаше го тя.
Ала за жалост, този разговор - „порой"
не между двама, между трима се "изля".
2006г /2007г
а аз отвръщах: - "Стига, спри!"
Как така до днес не се измори
и чакаш отговор за думите три?
Обичах те, винаги ще те обичам,
но знай, не както го поиска ти.
Затова, не искам да ме питаш
не мога, стига, моля те замълчи ...
* * * *
„Обичаш ли ме?" - те питах аз
а ти: - „Да, стига пита все това!"
Очаквах да го изречеш на глас
усмихнат, на сърцето чул зова.
Да можеше, един единствен миг,
ролите в живота да са разменени,
да се изтръгват от сърцата с вик,
да се изричат чувства споделени.
* * * *
„Обичаш ли ме?" ... - питаше я той.
„Обичаш ли ме?"... - питаше го тя.
Ала за жалост, този разговор - „порой"
не между двама, между трима се "изля".
2006г /2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
