Без теб звездите нощем бавно ще умират.
Точно как умира моето сърце за теб.
Без теб и въздуха ще спра да дишам.
Защото имам нужда аз от теб.
Навярно ти сега не се преструваш.
Но кажи ми честно, обичаш ме нали?
За твоята усмивка аз копнея.
В сърцето ми ще бъдеш само ти.
Защо е тъй жестока с нас съдбата?
Защо така ни тя дели?
Не усеща ли горката, че аз без теб съм нищо разбери?
За някой друг това са просто думи,
но знаеш, че са искрени нали?
За теб живота аз ще си рискувам
и никой няма да ни раздели.
© Борислав Александров All rights reserved.