Обичаш ме...?!
Обичаш ме...
Хм... толкова просто като словесност,
толкова непонятно като делност.
Далеч си ти от обичта,
далеч си от страстта,
далеч си от много истински неща,
за които милея в нощта.
Ето, спиш си сега безгрижно,
а аз?! Пиша за тебе стиха,
за теб може би е престижно,
макар че пръст тук нямаш дори в дума една!
Дал си ми много неща,
болка и самота,
за които седя и пиша в нощта.
Мога много за тях да пиша,
но днес не, вече издишвам,
че утре отново има за какво да дишам,
на Обич да те уча, но без да вдишвам!!!
02.12.2010 - 02.20ч
© Люси All rights reserved.
