May 6, 2008, 1:03 PM

Обикновен

  Poetry
1.1K 0 1
Обикновен

Всеки ден той стои пред иконата,
всеки ден той се моли и плаче пред нея,
всеки ден въпросите в главата му
малко по малко разкъсват душата му,
всеки ден... е обикновен ден.

Всяка вечер той си ляга разочарован от деня,
всяка нощ той сънува прелестта на живота,
всяка сутрин, отваряйки очи,
съзнанието му пищи - разочарован!

Всеки ден щастието с подигравка, нарича го - необикновен...
А той пак се моли,
застанал разплакан пред иконата,
шепнейки: "Господи, помогни на нас, обикновените..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Господин Браунстоун All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Господи, помогни на нас, обикновените..."
    Интересна идея...Интересно представена...Поздравявам те

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...