May 6, 2008, 1:03 PM

Обикновен

  Poetry
1.1K 0 1
Обикновен

Всеки ден той стои пред иконата,
всеки ден той се моли и плаче пред нея,
всеки ден въпросите в главата му
малко по малко разкъсват душата му,
всеки ден... е обикновен ден.

Всяка вечер той си ляга разочарован от деня,
всяка нощ той сънува прелестта на живота,
всяка сутрин, отваряйки очи,
съзнанието му пищи - разочарован!

Всеки ден щастието с подигравка, нарича го - необикновен...
А той пак се моли,
застанал разплакан пред иконата,
шепнейки: "Господи, помогни на нас, обикновените..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Господин Браунстоун All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Господи, помогни на нас, обикновените..."
    Интересна идея...Интересно представена...Поздравявам те

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...