Обикновената Мадона
Плюх три пъти във пазвата на
хленчещата гордост
и по случайност може би се завъртя
вселената на пръсти.
Преминах през постелите на всички
тържества и сладости.
Хвърлях
непробуден прах
в очите на отчаяните съвести.
Но свободата е опасно оправдание.
Усмивката изтри гримасата
на сластното опиянение,
а спусналата се ръка за мерзости
отрязах с безразличие.
Лакирах ноктите
на странстващото девство
на емоциите.
Видях в съня си
порива
на босото желание
да възкресява танца
в ритъма
на голите ми рамене.
А между дланите ми,
молещо притиснати,
струеше светлина,
обливаше
остатъците ми
след любене.
По дяволите всички лицемерия.
Не съм светица.
Гладното ми тяло
ще се нахвърли
на всяка струна обич,
дръзнала да звънне
под петите му.
Мощните прожектори на времето
ще осветят
плътта ми на невръстна Магдалина,
ще разпилеят в тъмното
духът ми на разглезена Лолита.
© Ива Койчева All rights reserved.
