* * *
Здравей, обикновени Човеко,
ти който се редиш в магазина,
дошъл от близо и далеко,
който си... безличен сред мнозина...
Тук в България е винаги обикновено,
нищо не е прекрасно или идеално,
всичко специално е... второстепенно,
а второстепенното - специално!...
Ето тук... в супермаркЕта
се вижда наш'та държава,
която събираш в три куплета
и нищо след тях не остава...
Всеки купува обикновени солети,
търси обикновения хляб или мляко,
обикновени бонбони - обикновени конфети,
обикновени бисквити - такъв и салама...
Здравей, обикновени Човеко,
дето не търсиш нищо идеално,
щом нормалното за теб е... "далеко",
то никога няма да стане специално...
И колкото ти да си надарен,
да си велик или тънещ в забрава,
а мечтите твои - обикновени,
ще оставиш след теб и... такава държава!...
Аз зная, обикновени Човеко,
че хората - светът... не е идеален,
дали си от близо или от далеко,
опитай за миг - да бъдеш специален...
Да ! Обикновени човеко, аз зная,
че хората - ние, не сме съвършени,
но нека веднъж - веднъж - преди "края",
за миг да бъдем - НЕобикновени!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
Балгодаря все пак - ще помисля по въпроса.