Apr 12, 2012, 11:33 AM

Обикновени рисунки - 45. Безпътица

  Poetry
581 0 4

 

 

А казват, че било

жестоко

да се провират тъмни мисли

в Душите -

някъде дълбоко...

И черни петънца - в очите,

инак бистри, но... Не и дотам,

че да стоят

над Сенките - високо!

Уж странник съм...

Но пак не ме повлича

Онова, което вика зад завоя

на много пътища,

разкъсали полето...

не блазни ме,

отминал много стъпки,

да видя някои,

останали

от мене- сиреч, мои...

Дали по стръмни рътища не водят

към Небето,

светнало над ябълкови пъпки?

 

Б.Калинов

26. 03. 2012г.

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...