Обикновени рисунки - 45. Безпътица
А казват, че било
жестоко
да се провират тъмни мисли
в Душите -
някъде дълбоко...
И черни петънца - в очите,
инак бистри, но... Не и дотам,
че да стоят
над Сенките - високо!
Уж странник съм...
Но пак не ме повлича
Онова, което вика зад завоя
на много пътища,
разкъсали полето...
не блазни ме,
отминал много стъпки,
да видя някои,
останали
от мене- сиреч, мои...
Дали по стръмни рътища не водят
към Небето,
светнало над ябълкови пъпки?
Б.Калинов
26. 03. 2012г.
Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Калинов Все права защищены
