Обикновени рисунки - 45. Безпътица
А казват, че било
жестоко
да се провират тъмни мисли
в Душите -
някъде дълбоко...
И черни петънца - в очите,
инак бистри, но... Не и дотам,
че да стоят
над Сенките - високо!
Уж странник съм...
Но пак не ме повлича
Онова, което вика зад завоя
на много пътища,
разкъсали полето...
не блазни ме,
отминал много стъпки,
да видя някои,
останали
от мене- сиреч, мои...
Дали по стръмни рътища не водят
към Небето,
светнало над ябълкови пъпки?
Б.Калинов
26. 03. 2012г.
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Калинов Всички права запазени