Обикновеното в дните ни - необикновено е
Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.
Споделената ласка е сноп светлина.
Обикновеното – необикновено е,
щом гори в мен и в теб гори Любовта!
И искам да знаеш, и искам да знам,
че ще стоплим и най- суровия студ.
И вярваш, и вярвам (страхът ще зачертаем),
че от любов ще съм луда и ти ще си луд.
Щастлив си! Щастлива съм! Живееш! Живея!
И оцветяваме даже най-сивия ден!
Усмивки през сълзи? Умееш. Умея.
Поанта е всичко край теб и всичко край мен.
© Ирен All rights reserved.
