Обладания в другост
Отстъпвам те на другото си тяло,
в което се срамувах да мечтая.
По тънките си вени те изтласквам
нагоре до безлунната ми стая.
Обичах те в хотела. А в метрото
се плъзвам по извивките фатални
на жажди плътноусти, от които
настръхва в тебе в утринта опална.
Умишлено се смесвам с тях. За вечност.
В цветчетата им аз ще съм росата.
Глухарчето когато е готово
от дъх полита смело над земята.
Със облаците свят за нас рисувам.
Смених лицата на звездите снощи.
От дъното на истините чувам
дали си тук или те няма още.
И вместо да се хапя и срамувам-
предавам се на щастието твое.
Тръпчиво на езика ти танцувам.
По-сладка от къпиново усое.
© Росица Младенова All rights reserved.
