Облог
По „Фауст” на Гьоте
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни.
Копнежите ни все политат в бездната
на вечно недоверие и смут.
Лицата ни излъчват гняв и студ,
по-тъмен даже от нощта, беззвездната -
оная нощ, в която най-прокълнати
със Мефистофел сключихме облог:
че можем във ужасно кратък срок
да пожелаем миговете върнати
от мага Време със невидима ръка.
В замяна на това, уви, Душата си
продадохме ведно със сетивата си,
объркали до край живота си така:
обречени на бясно неспокойствие,
все недоволни, търсещи покой,
да бродим из света през лед и зной,
във нищо не открили удоволствие.
Да се надяваме в последния ни час,
че нещичко все пак ще ни учуди,
внезапно зрънцето Любов ще се събуди:
„Поспри ти, миг!” ще шепнем във захлас....
© Нина Чилиянска All rights reserved.
