Облог

30.08.2012 г., 10:27 ч.

Поезия » Друга

448 0 7

По „Фауст” на Гьоте

Търкалят се по стръмното мечтите ни,

за кой ли път не стигнали върха.

Зад подлите усмивки на страха

се правим на разумни и почтителни.

Копнежите ни все политат в бездната

на вечно недоверие и смут.

Лицата ни излъчват гняв и студ,

по-тъмен даже от нощта, беззвездната -

оная нощ, в която най-прокълнати

със Мефистофел сключихме облог:

че можем във ужасно кратък срок

да пожелаем миговете върнати

от мага Време със невидима ръка.

В замяна на това, уви, Душата си

продадохме ведно със сетивата си,

объркали до край живота си така:

обречени на бясно неспокойствие,

все недоволни, търсещи покой,

да бродим из света през лед и зной,

във нищо не открили удоволствие.

Да се надяваме в последния ни час,

че нещичко все пак ще ни учуди,

внезапно зрънцето Любов ще се събуди:

„Поспри ти, миг!” ще шепнем във захлас....

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.