По „Фауст” на Гьоте
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни.
Копнежите ни все политат в бездната
на вечно недоверие и смут.
Лицата ни излъчват гняв и студ,
по-тъмен даже от нощта, беззвездната -
оная нощ, в която най-прокълнати
със Мефистофел сключихме облог:
че можем във ужасно кратък срок ...