дакота (Дакота)
152 364
Mar 31, 2007, 12:33 AM

обратно на посоката на изгрева 

  Poetry
637 0 12

Нощта ме изпълва
със безкрай
и
започвам да се изгубвам
като обречено желание.

 

И съм безпаметна
в затворените длани
на съдбата си.

 

Изрязана  мелодия
от блянове
във очертанания
от въглени,
останали
от буен огън
и
забрава.
(вписана
в очите на
кръвта ми).

 

Дишам сладък въздух
сред море
от езерни лилии,
обхванала в две шепи
голотата си.

 

И преминавам през
цъфтежа си
безплътна -
като ален
белег на душата. 

Промъквам се
в облачните линии
на опиянението си.

 

Птица пееща съм
върху покрива
на разрушена църква.

 

Жажда съм за път -
разтеглен
от земята до отвъдното.

 

А бягам по пътечка
от заклъгленост
обратно на посоката на изгрева.

 

Като отражение
в зеница на
угаснала светулка.

В малкото убежище на
самотата си
те прегръщам
със клепачи,
напоени
с безкрайната
въздишка
на сънуването.

 

Чувам те...

 

Дъхът ти
ме докосва
със
свободата на летеж
във мека, като кадифе
приказка на мисълта.

 

Любовта е сетивна лудост,
загадка
с образ на музика...

© Дакота All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??