Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.

В настоящето, което е покварено от жаждата за пари и власт,
да се търсят качества между себеподобни граничещи със слепота,
в всеки възможен смисъл, правейки ни затворени и повърхностни хора.
и така лесно отдавайки се на  леност, лъжата, гнева, завистта, алчността.

Обществото на което е позната думата любов, само към себе си.
За злато, петрол или контрол е това време на пандемии и война.
Седи ме си безгрижно пред телевизора все едно е нещо нормално, 
но и децата и внуци ни, ще се сражават в такава за зеленина и за вода.

Всеки може, всеки знае всичко в всяка социална мрежа и чат,
без поглед към бъдещето а само с мисълта, какво ще яде утре.
Да се обединим като вид "дума да не става", казал големия брат,
и така бездействайки убиваме свободата, любовта и надеждите.