May 14, 2020, 5:24 PM

Образцова епоха

1.2K 1 1

Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.

 

В настоящето, което е покварено от жаждата за пари и власт,
да се търсят качества между себеподобни граничещи със слепота,
в всеки възможен смисъл, правейки ни затворени и повърхностни хора.
и така лесно отдавайки се на  леност, лъжата, гнева, завистта, алчността.

 

Обществото на което е позната думата любов, само към себе си.
За злато, петрол или контрол е това време на пандемии и война.
Седи ме си безгрижно пред телевизора все едно е нещо нормално, 
но и децата и внуци ни, ще се сражават в такава за зеленина и за вода.

 

Всеки може, всеки знае всичко в всяка социална мрежа и чат,
без поглед към бъдещето а само с мисълта, какво ще яде утре.
Да се обединим като вид "дума да не става", казал големия брат,
и така бездействайки убиваме свободата, любовта и надеждите.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...