14 мая 2020 г., 17:24

Образцова епоха

1.2K 1 1

Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.

 

В настоящето, което е покварено от жаждата за пари и власт,
да се търсят качества между себеподобни граничещи със слепота,
в всеки възможен смисъл, правейки ни затворени и повърхностни хора.
и така лесно отдавайки се на  леност, лъжата, гнева, завистта, алчността.

 

Обществото на което е позната думата любов, само към себе си.
За злато, петрол или контрол е това време на пандемии и война.
Седи ме си безгрижно пред телевизора все едно е нещо нормално, 
но и децата и внуци ни, ще се сражават в такава за зеленина и за вода.

 

Всеки може, всеки знае всичко в всяка социална мрежа и чат,
без поглед към бъдещето а само с мисълта, какво ще яде утре.
Да се обединим като вид "дума да не става", казал големия брат,
и така бездействайки убиваме свободата, любовта и надеждите.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...