14 мая 2020 г., 17:24

Образцова епоха

1.2K 1 1

Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.

 

В настоящето, което е покварено от жаждата за пари и власт,
да се търсят качества между себеподобни граничещи със слепота,
в всеки възможен смисъл, правейки ни затворени и повърхностни хора.
и така лесно отдавайки се на  леност, лъжата, гнева, завистта, алчността.

 

Обществото на което е позната думата любов, само към себе си.
За злато, петрол или контрол е това време на пандемии и война.
Седи ме си безгрижно пред телевизора все едно е нещо нормално, 
но и децата и внуци ни, ще се сражават в такава за зеленина и за вода.

 

Всеки може, всеки знае всичко в всяка социална мрежа и чат,
без поглед към бъдещето а само с мисълта, какво ще яде утре.
Да се обединим като вид "дума да не става", казал големия брат,
и така бездействайки убиваме свободата, любовта и надеждите.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...