14.05.2020 г., 17:24

Образцова епоха

1.2K 1 1

Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.

 

В настоящето, което е покварено от жаждата за пари и власт,
да се търсят качества между себеподобни граничещи със слепота,
в всеки възможен смисъл, правейки ни затворени и повърхностни хора.
и така лесно отдавайки се на  леност, лъжата, гнева, завистта, алчността.

 

Обществото на което е позната думата любов, само към себе си.
За злато, петрол или контрол е това време на пандемии и война.
Седи ме си безгрижно пред телевизора все едно е нещо нормално, 
но и децата и внуци ни, ще се сражават в такава за зеленина и за вода.

 

Всеки може, всеки знае всичко в всяка социална мрежа и чат,
без поглед към бъдещето а само с мисълта, какво ще яде утре.
Да се обединим като вид "дума да не става", казал големия брат,
и така бездействайки убиваме свободата, любовта и надеждите.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...