Образът ти в рамка, на хиляди строшена

Приседнал срещу мене, аз гледам те... Треперя!

Във мен една надежда от спомена зачена.

И търся аромата ти, със него да намеря

цял образа ти в рамка на хиляди строшена!

Тоз образ разпокъсан във мене е  възкръсвал.

Аз искам го отново във мойто огледало...

В главата ми опряно е дулото. Ще пръсне,

преди да съм видяла лице красиво цяло!

Кой ангел съзерцава трагичната картина?

Кой ангел праща Петър на моята врата?

Кой ангел ще ме пази таз идваща година,

рисувайки твой образ със майсторска ръка?