В един топъл февруарски ден,
Дионис срещна Афродита,
той с поглед от вино замъглен,
тя - Дама с походка на кошута.
Като мълния стрелата на Амур,
го тресна право във сърцето,
обречеността на тоз любовен тур,
отпрати разума му в небитието.
От този миг, всеки мъжки екземпляр,
на Дионисиева карма е наречен,
жена и вино разпалят ли пожар,
остава им мъжът до гроб обречен.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
