Jul 11, 2008, 7:08 AM

Обречено

  Poetry
1.1K 0 13
                  Затворено. И бяга самотата,

                  към спирката със надпис "свобода",

                  последен влак. Вагонът е прашасал.

                  Мираж е всяка идваща тълпа.

                  Угасват светофари. Уморени.

                  Часовници изяждат времена,

                   прерязват после много бавно вени,

                   засичащи последния си час.

                   Стените са решетки. Изкривени,

                   от някоя забравена ръка,

                   дори дъждът се дави постепенно,

                   във своята единствена съдба.

                   Затворено. И бяга самотата,

                   към спирката със надпис "свобода",

                   потеглилият влак изсвирва страшно,

                   Последен е. Остава вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...