Обречено
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени.
Часовници изяждат времена,
прерязват после много бавно вени,
засичащи последния си час.
Стените са решетки. Изкривени,
от някоя забравена ръка,
дори дъждът се дави постепенно,
във своята единствена съдба.
Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
потеглилият влак изсвирва страшно,
Последен е. Остава вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
