juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
11.07.2008 г., 7:08 ч.

Обречено 

  Поезия
743 0 13
                  Затворено. И бяга самотата,

                  към спирката със надпис "свобода",

                  последен влак. Вагонът е прашасал.

                  Мираж е всяка идваща тълпа.

                  Угасват светофари. Уморени.

                  Часовници изяждат времена,

                   прерязват после много бавно вени,

                   засичащи последния си час.

                   Стените са решетки. Изкривени,

                   от някоя забравена ръка,

                   дори дъждът се дави постепенно,

                   във своята единствена съдба.

                   Затворено. И бяга самотата,

                   към спирката със надпис "свобода",

                   потеглилият влак изсвирва страшно,

                   Последен е. Остава вечността.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??