Обреченост
Аз останах тук, за да те обичам,
да преживявам трудностите с теб!
Получавам от това, че давам,
трудността е друга свобода.
Губих се, но те откривах,
пътят води винаги към теб,
познаваш ме преди да съществувам
преди да знам, че съм обречена на теб.
Покълнах в твоите усои, от семена разхвърляни на кръстопът. Стъпквани
и мачкани в борби за място свое,
отстояли се в устойчив бавночезнещ вид.
Само тук водата, въздухът и хлябът
са ми сладки, споделили сме едно небе.
Делили сме една и съща участ,
и носим еднакво тежък ген.
Отктрих се тук и съм неделима част от теб
ще подхраня хумуса ти с пепелта ми,
за да изникнат други семена
обречени да те обичат.
© Misteria Vechna All rights reserved.
