Обрекла съм на тебе...
От мене всяка фибра притежаваш.
Не камъче и не парченце същност,
искрица ласка и коричка завист...
И не петак, не стигащ за насъщния.
За теб е всичко. Цялата вселена
на цветните ми женски възприятия,
душата ми – от студ опустошена...
В очите ми е твоя светлината.
И твой е онзи порив невъзможен,
дето във мислите ми често пее.
За теб са също нощите тревожни
и моят ден, от другиго обсебен.
Обрекла съм на тебе всички истини
и вече цялата ме притежаваш.
А аз за мъдрост моля се, притихнала...
... че ти от тази мъдрост заслужаваш.
© Ева Корназова All rights reserved.
