May 15, 2021, 8:02 PM

Оброк

  Poetry » Love
872 1 4

Там пред залеза на Слънцето,

там под звездното небе

в безоблачна, звездопадна нощ,

кажи ми, че обичаш мен!

И гледай ме със влюбени очи,

и нека любовта ти да идва от душата!

В такава нощ Аз и Ти,

пред Вселената се обричаме навеки,

защото две души сме,

които са се търсили, тъй дълго

в безкрая на време и пространство,

а любовта ни от времето претеглена

е като звезда, която свети ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...