Там пред залеза на Слънцето,
там под звездното небе
в безоблачна, звездопадна нощ,
кажи ми, че обичаш мен!
И гледай ме със влюбени очи,
и нека любовта ти да идва от душата!
В такава нощ Аз и Ти,
пред Вселената се обричаме навеки,
защото две души сме,
които са се търсили, тъй дълго
в безкрая на време и пространство,
а любовта ни от времето претеглена
е като звезда, която свети ...
© МД All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
