15.05.2021 г., 20:02

Оброк

871 1 4

Там пред залеза на Слънцето,

там под звездното небе

в безоблачна, звездопадна нощ,

кажи ми, че обичаш мен!

И гледай ме със влюбени очи,

и нека любовта ти да идва от душата!

В такава нощ Аз и Ти,

пред Вселената се обричаме навеки,

защото две души сме,

които са се търсили, тъй дълго

в безкрая на време и пространство,

а любовта ни от времето претеглена

е като звезда, която свети ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...